Предопределена ли е съдбата ни? Има ли книга, където е описано какво ще ни се случи? Важен ли е всеки човек, който влиза в нашия живот, и как да разберем дали е такъв?

Защо съществуват срещите, щом след това следват раздели? Можем ли да избегнем болката, разочарованието и страха да бъдем изоставени?

Имаме ли способността да разграничим случайните хора, влезли в живота ни, и тези, които ще оставят трайни следи в сърцето ни?

Това са въпроси, които вълнуват всеки човек. Японците имат древно поверие,

че хората, които са предопределени да се срещнат, са свързани с червена нишка за малкия пръст. Тя е невидима за човешките очи и свързва двама души независимо от времето, обстоятелствата и мястото. Тази нишка може да се заплете или обтегне, но никога не може да се скъса.

В легендата се разказва за един старец, който живее на Луната. Той излиза всяка нощ, за да потърси измежду душите онези, които са предопределени да се свържат помежду си на Земята. Когато открие тези души, старецът ги връзва с червена нишка за кутретата, за да не се изгубят.

Вярвате ли в тази легенда? Или може би искате да го наречете карма, съдба?

Истината е, че всеки ден, с всеки свой избор ние предопределяме съдбата си, обвързваме сес червената нишка. Кармата е всеки избор, който правим тук и сега.

Всеки човек, който решаваме да подминем или на когото ще се усмихнем. Няма случайни срещи.

Всеки, влязъл в живота ни, е обвързан с нас и ни носи определено послание. Послание, което ние трябва да разчетем. Едни идват, за да ни подложат на изпитание и за да проверят доколко сме силни и уверени в себе си, други – като наказание за предишни наши действия, а трети просто са подарък от съдбата, който сме заслужили след дългите скитания.

Често животът ни поднася трудности, които трябва да преодолеем. Но

препятствията, които срещаме по пътя си, не само ни правят по-силни, но и достатъчно уверени в себе си. Неслучайно повечето изпитания са определени хора,които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения са изключително оплетени и сложни, но истината е, че трябва да се научим да ги опростяваме. За да получим своя урок от съдбата, е необходимо да срещаме различни хора – врагове, сродни души и приятели.

Целта на някои хора, които присъстват в живота ни, е да ни изпитат.

Да ни помогнат да развием определени качества, да сесамоусъвършенстваме чрез тях. Много често биваме изоставени, излъгани и разочаровани от хората, в които сме вярвали. Всеки е бил съкрушен, всеки е изпитвал любовна мъка, плащал е определена цена. Но заслужено. Това е изпитанието, през което трябва да преминем, за да се изкачим една стъпка нагоре към своето личностно развитие.

Важно е да се научим да вярваме, че можем да се справим с всичко, изпречило се на пътя ни. Няма случайни срещи, но няма и случайни раздели. Просто хората, с коитосме се разделили, са извършили своята мисия, научили са ни да се борим сами, да имаме търпение и да вярваме, че един ден ще срещнем човека, предопределен за нас.

Когато обаче сме отхвърлени и унижени, ние не осъзнаваме ролята на хората, които са изпитание за нас. Определяме ги по-скоро като проклятие. Като хора, дошли да всеят хаос в живота ни, дошли да разрушат сърцето и душата ни без капка жал. Тогава настъпва страданието. Способни сме и ние да отхвърляме хората, дошли да ни помогнат и избавят. Започваме ние да нараняваме и ролите постепенно се разменят. Затова следващите хора, които срещаме, са нашето наказание. Затова, че не сме разбрали правилно уроците на съдбата, затова, че сме се превърнали точно в това,което сме мразили и презирали. И всеки трябва да изтърпи наказанието, ако иска да достигне да последната стъпка – подаръка. Но колкото по-безчовечни сме, колкото по- безразлични и жестоки сме, толкова повече отдалечаваме възможността съдбата да ни поднесе своя дар.

И минават дни, месеци, а понякога и години…

Нараняваме… и нас ни нараняват. Страдаме, отхвърляме, разменяме ролите си като в истински театър. Но един ден съдбата решава да не си играе повече с наси ни среща с НЕслучаен човек…. Невидимата за човешките очи нишка изведнъж става видима. Срещаме човек, с когото усещаме, че сме свързани достатъчно силно. И тогава разбираме всички трудности, през които сме преминали… и тогава осъзнаваме защо с всички други не се е получавало. След всички несгоди по пътя си, след всички стъпки на промяна човек най-накрая достига до хората, които са подарък за неговите усилия.

Да получиш такъв подарък от съдбата действа удовлетворяващо, чувстваш се дори по-значим отпреди. Разбираш, че всички предишни и “грешни” хора са те довели до това, което наистина си искал. И вече няма значение какво и колко си платил, важна е наградата след това. Благодарен си затова, защото си е заслужавало цялото чакане. Душите и телата ви са вплетени в едно и никой не е в състояние да разплете нишката на вашата любов. Защото това дълго чакане и копнение е засилвало все повече връзката между вас.

Хората, които ви е предопределено да срещнете, няма как да подминете.

Може би чакането ще е по-дълго от обикновено, но наградата след това ще е по-голяма. Човек непрекъснато среща нови хора, общува и контактува. Важното е единствено да различавате кои хора са наказание, изпитание или подарък. Понякога нишката между вас ще е много тънка и няма да сте сигурни, но послушате ли сърцето си – ще знаете правилния път.

Автор: Таня Маринова

Източник: dama.bg