Connect with us

Нашенско

Венци Мицов с изключително болезнени думи за Кюстендил след убийството на Валери Дъбов

Published

on

Венци Мицов взриви мрежата след убийството в Кюстендил!

След жестокото убийство на Валери Дъбов в Кюстендил, който бе наръган с нож от циганин пред дискотека, музикантът и общественик Венци Мицов взриви мрежата:

Венци Мицов за случилото се в Кюстендил

„Гледам какво се случва в Кюстендил и се чувствам ужасно.

За това се чувствам длъжен да кажа няколко неща.

В края на 70- те и началото на 80 – те години, когато бях малък, градът не се славеше като място, където хората се колят по улиците.

Кюстендил беше градът на минералната вода, на черешите, на празника „Мис Пролет“ (който никога не съм могъл да понасям).

В града имаше няколко културни центъра – Читалището, Домът на културата, Театъра.
В Домът на културата преподаваха хора от старата немска школа – моята първа учителка по пиано госпожа Папазян, маестро Христов – диригент на духовата музика и човек, познаващ до съвършенство солфежът и елементарната теория.

Госпожа Мицова, преподавателката по пиано, която подготвяше с огромен успех млади пианисти, които влизаха на първите места в софийското Музикално училище.

Школата в рисуването – да говоря ли за нея.
Достатъчно е да ви кажа имената на Майстора, на Стоян Венев, на Свилен Блажев, на Асен Ушев, Иван Пенев, Здравко Анев.

Името на Theodore Ushev дори няма нужда да ви споделям.
В Кюстендил бе създадена и първата българска пънк група – групата „Нови цветя“, които днес намират сериозно отражение в моята докторска дисертация – като пионери на пънк вълната и съпротивата срещу един тоталитарен режим (Иван Попов Джони, да си знаеш)
Постепенно нещо се случи с този град.

В края на 80 – те и началото на 90 – те започнаха тъмните времена.
Заводите бяха фалирани и тогава бившите партийни велможи си направиха приватизационни фондове. Па изкупиха всичко и го продадоха за скрап.

Ако не вярвате, все още можете да видите останки от някога работещи предприятия, които седят като призраци на входовете на града – Кондензаторния завод, завода за прежди и така нататък.

После, в средата на 90 – те започна ембаргото към Сърбия и кюстендилци, останали без основно препитание се втурнаха към нов начин на живот – наливаха бензин на цена от 80 стотинки и го продаваха на цена 2 и половина – 3 дойче марки (все още нямаше евро) на границата.
Целия град беше зает с този алъш – вериш.

Но по – предприемчивите изнасяха цели влакови композиции.
Така се родиха милионери.
А като цяло покупателната способност в града се вдигна илюзиорно високо.
Появиха се стотици заведения.
Харчеха се лесно изкарани пари.

Започнаха да се строят някакви невероятни кичозни дворци – още можете да ги видите, ако отидете там.
По това време вече се бяха появили и „добре облечените здрави момчета“.
Кюстендил стана столица на една от няколкото силови групировки у нас – ВИС 2.

Спомням си как един ден отидох за някакви документи в район „Витоша“ (тогава там живеехме на квартира) и когато видяха, че съм от Кюстендил служителките ме попитаха какъв съм по професия.
„Пианист“ – рекох аз.
Тогава служителките прихнаха в смях – „Да бе, от Кюстендил, с тая външност и пианист“…

Минавам набързо през историята.
Дойде Виденов.
Настана хиперинфлация.
Хората загубиха спестяванията си.
После войната в Сърбия свърши.
И градът остана без икономика и с огромно количество фалирали заведения.

Тогава някъде аз си тръгнах оттам.
И много приятели направиха същото.
Но част от мен остана там – в Кюстендил живее мама, там, в едно село на 10 километра от града живеят родителите на жена ми.

Там живее малката ми племенничка (голямата замина за Англия, където живее и работи), която има 2 дечица и се омъжи за сина на големия български алпинист Людмил Янков (оставил сърцето си на Рила). И когато остарея, ще отида там, където съм се родил. В Кюстендил.

Там вероятно ще бъдат положени костите ми.
И за това искам да кажа нещо, което днес прочетох и при моята съученичка от пето основно училище Люба Пашова:

Кюстендил не е мутренска столица!
Кюстендил не е арена за поп – фолк побои!
Кюстендил не е Гольовци и Кондовци (враждуващи ромски фамилии в града)!
Кюстендил не е насилие и чалга!
Кюстендил е Майстора, Стоян Венев, Марин Големинов, Свилен Блажев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Тео Ушев!

Това е моят Кюстендил!
Другия Кюстендил е онова, което политици и мутри създадоха.
И да, от него можем да се срамуваме.
Но не и от онова, което в действителност е града – и като история и като култура и като наследство!“, написа Венци Мицов

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending