Connect with us

Нашенско

В този момент се споделя от всички! Алекс Сърчаджиева обяви за смъртта на Ласкин: „Истината е, че

Published

on

Актрисата изля болката си след загубата на съпруга си Иван Ласкин.

40 дни след смъртта на любимия си Иван Ласкин, актрисата Александра Сърчаджиева даде интервю за рубриката на Мон Дьо в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия, в което разказа за тежкото изпитание, през което преминава в момента.

На въпроса как се чувства в момента, как се справя, Алекс сподели: „На дъното съм, объркана съм все още. Истината е, че се чувствам като едно малко момиче, изгубено в гората.(…) Не мога да се събера. В ступор съм. Не мога да рева. Искам да хвърлям, да изпотроша всичко. Да ударя дъното чисто емоционално.“

„Не знам дали съм стегната, защото имам дете. Това дете оттук нататък ще разчита само на мен. Страх ме е как ще си отгледам детето. “

Най-лошото съм си мислела, че можем да се разделим с Иван. Не съм си представяла, че ще изгубя най-любимия си човек на този свят. За втори път.

На въпроса „Как оцеля през тези 40 дни“, Сърчаджиева сподели: „Не знам, благодарение на приятели. (…) Аз ударих дъното по всякакъв начин – физически, емоционално, финансово. По всякакъв начин.

Много хора се борят да ме измъкнат от ситуацията, в която се намирам. Ударих дъното по всякакъв начин.  На Д-р Цонев искам да благодаря. Той е ангел. Моят живот в момента е спрял. Не го живея. Какво съм била в предишният си живот?  Изрод ли съм била?!  Моят живот го остави, но защо трябва да страда детето ми?!

На въпроса как дъщеричката им София приема ситуацията, Алекс отговори „трудно, защото те имат много силна връзка, връзка, в която аз никога не съм съществувала. Сега е вкопчена в мен, защото я е страх да не си отида и аз.“

Актрисата призна, че няколко дни след погребението на Иван, София е поискала да я заведе на гроба му. „Най-ужасната гледка, която съм виждала в живота си – малко дете с букетче на пресен гроб… И ми каза може ли да го разровиш, за да го прегърна?“

На въпроса „Имаш ли обяснение какво се случи с Иван?“, актрисата сподели „Истината е, че не трябваше да се стига до тук. Няма да го кажа сега.“

На въпрос доколко алкохолът е бил виновен за смъртта на Иван Ласкин Алекс отговори: „цироза може да се постигне не само с алкохол, нали знаеш? Може и да е от лекарства. Не успя да се пребори със света, с който живее. Неговата душа не е за тук. (…) След като си отиде, той се оказа рицар. А преди това беше лошото момче. Аз знам с кой живях. Знам какъв мъж имах до себе си.

В края на интервюто Мон Дьо попита Александра дали е гневна на Иван, че не е тук вече, на което тя отвърна: „Не съм му гневна. Няма за какво. Той не искаше да умре. Когато се видяхме с него, на 20 декември, той ми каза: „Ей, Саше, аз ще се справя, ще изляза от тука. Ще си отгледам детето. Ще отидем на едно кратко пътуване. Плакахме много. Ама много. И той отиде на пътуване, ама аз останах на гарата.“ Александра завърши, че това е бил последният й разговор с него.

Не трябваше да се стига до тук. Благодаря на д-р Цонев на Втора градска болница и на ВМА. Кракът му левия се поду, стана лилав. Не знаеха черният му дроб в какво състояние е. Беше загубил над 2 литра кръв в меките тъкани на крака си. Д-р Цонев и екипът му го измъкнаха. Цироза имаше. Живяхме над 2 месеца във втора градска. Във ВМА направиха всичко възможно, но беше късно. Беше станала инфекция на здравия крак. Хората ми казаха, че шансът му е трансплантация на дроб. Нямаше донор. И момчето си отиде. Няма да правя ексхумация.

Иван е пиел колкото пие средно статистическия българин. Не успя да се пребори със света. Неговата душа не е за тук. Душата му не можа да се справи със злобата. Той не разбра този свят и светът него.  След като си отиде той стана рицар. Преди това беше лошото момче. Изведнъж се появиха толкова много хора, за които е бил идол. Отвратително е това. Някакви хора си направиха грозен пиар на фона на цялата тази трагедия. Аз знам с кой живях и знам какъв мъж имах до себе си.

В 7,30 часа звънна непознат номер. Казах си: Ужас, това беше. Обадих се на жената на Фънки и отидох да повръщам в тоалетната. На 20 декември ми каза: Саше, ще се справя, ще изляза оттук, ще отидем на едно кратко пътуване. Той отиде на пътуване, но аз останах на гарата. Добре, супер… да го чакам. След това нямаше как да влизам в реанимация. Една лекарка ми каза, че нещата са критични. Казах, че няма сила, която да ме спре да го видя. Беше целият в едни машини, като космически кораб. Исках да го целуна, но не можех да го стигна. Само ръката с татуировките беше свободна. Там го целунах. Много ми липсва. Искам да потъна в прегръдките му. Големи ръце, голям мъж.

„Много ми липсва, бе. Искам да потъна в прегръдките му. „

Актьорът Иван Ласкин почина на 48-годишна възраст. Популярният артист бе приет по спешност в болница преди Нова година, като лекарите определяха състоянието му като критично. За съжаление, актьорът, когото винаги ще помним с ролята му от филма „Васко да Гама от село Рупча“ загуби битката за живота си и си отиде, оставяйки съпругата си Александра Сърчаджиева, дъщеричката им и голямата си дъщеря, която е от първия му брак.

Иван Ласкин от миналата година изпитваше здравословни проблеми и бе приеман за лечение в болница, като версиите за състоянието му са, че е имал чернодробна недостатъчност.

Преди няколко години известният актьор призна, че е пристрастен към алкохола и има зависимост, с която се бори от дълго време. През цялото това време неотлъчно до него стои и голямата му любов – Александра Сърчаджиева, с която се срещат преди повече от 13 години и оттогава са заедно. Двамата имат и дъщеричка, София, която вече е ученичка.

az-jenata.bg

http://frognews.bg

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending

✕