Connect with us

Нашенско

Д-р Куин Лечителката от ромската махала във Велинград

Published

on

Рашка Гайтанова е на 21 години и е една от малкото жени от ромски произход, които следват медицина в Медицинския университет в София

Малцина от момичетата от ромската махала във Велинград завършват гимназия, а още по-малко продължават обучението си в университет. Рашка Гайтанова обаче още от малка знае, че иска различен живот за себе си. Мотивират я мечтата ѝ да стане лекар и да помага на другите. Родителите ѝ я подкрепят безрезервно, но оскъдният семеен бюджет не е достатъчен за допълнителните уроци по биология и химия, от които има нужда, за да се подготви за кандидатстудентските изпити.

Разрешението на проблема

предлага фондация „Студентско общество за развитие на междуетническия диалог“. През последните пет години, Тръстът за социална алтернатива* подкрепя фондацията в усилията ѝ да подготвя ромски младежи да продължат обучението си в университети. Рашка кандидатства и е избрана да получи допълнителна подготовка по биология. Така в продължение на една година, младото момиче ежеседмично пътува до Пазарджик, за да получи по-задълбочени знания по анатомия, генетика, ботаника и микробиология. Освен че им помага с пътните разходи и разноските за учебници, фондация „Студентско общество“ напътства курсистите къде да кандидатстват и как да търсят допълнителна финансова помощ.

Днес Рашка е на 21 години и е една от малкото жени от ромски произход, които следват медицина в Медицинския университет в София. Успешно приключва с лекциите през юни, а от септември тази година започва практическата част от обучението ѝ.

Няма търпение да опита от всичко,

за да се подготви за следващата си цел. „Искам да се върна в родния си град и да работя в ромския квартал. Предизвикателството е, че общността е бедна и без осигуровки и повечето от тях едва ли някога, ако изобщо, са посещавали лекар. Така че, грижата, която бих предоставила, е много необходима“.

Когато постигне целта си, Рашка ще бъде първият лекарски асистент от ромски произход във Велинград. Лекарските асистенти са наследници на бившите фелдшери и се подготвят да оказват спешна помощ и да практикуват обща медицина в училища и социални институции. За Рашка е вълнуващо предизвикателство да бъде част от нещо ново. „Избрах да стана лекарски асистент, защото искам да бъда част от промяната в системата на здравеопазването – промяна, която мисля, че е доста закъсняла, но е силно необходима“.


„Ако работиш нещо, което обичаш, всъщност не работиш“, казва Рашка Гайтанова
Снимка: Фондация „Америка за България“

Семейството на Рашка

е изключително гордо от постиженията ѝ, а брат ѝ, който е в 11 клас, се вдъхновява от нейния пример и в момента се готви също да кандидатства медицина.

Въпреки че много хора смятат медицината за неблагодарна и трудна професия, за Рашка усилията си струват. „Както е казал Конфуций, ако работиш нещо, което обичаш, всъщност не работиш. Да даваш надежда на някого е нещо прекрасно, а мен ме прави щастлива да служа на хората“.

След като прекарва половин година като детегледач в неонатологично отделение, грижейки за недоносени и болни бебета, е убедена, че е призвана да помага на хората. „Държала съм в ръцете си бебе, което тежеше само 700 грама, и бебета с много проблеми, но за шестте месеца нямаше нито един смъртен случай в отделението“. Това тя приема като знак за това къде трябва да насочи усилията си и в момента мисли за специализация по педиатрия.

 

Свободолюбива по природа,

Рашка не се вижда като „човек в кабинет“. А и в региона на Велинград има много хора, за които е трудно да се придвижат до най-близката болница. Затова тя мечтае да прави посещения по адреси с малка линейка – като една модерна д-р Куин лечителката.

Тръстът за социална алтернатива, създаден и финансиран от Фондация „Америка за България“, работи по редица проекти в икономически уязвими общности в България.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending

✕