Докато шефът на АДФИ ме насилваше, началниците му от финансовото министерство се смееха.

Това призна бившият зам.-директор на Агенцията Албена Белянова.

Ето какво още разкри тя пред Катя Илиева във FROG NEWS:

Г-жо Белянова, като бивш зам.-директор на Агенцията за държавна финансова инспекция разкрихте за безобразията в държавната администрация. Сигнализирахте много институции за това. Има ли някакъв резултат?  

Резултатът? Ще Ви разкажа. Ще назова поименно всички, които работят за системата, която, ако не убива, то безнаказано насилва.  Аз бях тормозена и насилвана. Отнето ми бе правото на нормален живот, правото сама да определям живота си. От лице – ръководител на държавна институция – Агенцията за държавна финансова инспекция. Опитах да се защитя – себе си и децата си. Вярвах, че живея в правова държава. Написах десетки сигнали и  писма до държавни институции и неправителствени организации с искане за проверка на случая и подкрепа. Подадох искова молба до съда по закона за защита срещу дискриминация. Ходих на различни инициативи, организирани в защита на пострадали от насилие.  В продължение на месеци сама опитвах да се справя с тормоза и насилието срещу мен, упражнявани от директора на АДФИ – Георги Митков Начев.  Когато случващото се ескалира до нетърпимост проведох среща с ръководителя на инспектората към министъра на финансите – Ивайло Ашков.

Човек на толкова висок пост няма начин да не се е опитал да ви помогне?!

Той беше искрено възмутен и потресен от чутото, а аз дори не му разказах всички лоши неща, които ми бяха причинени. Следващите месеци изпратих две съобщения на електронния адрес на инспектората към министъра на финансите и едно лично съобщение на Ашков. И на трите ми бе отговорено с мълчание.  Срещнах се с началника на кабинета на министъра на финансите – Георги Йорданов. Представих му документи, разказах му за случващото се в АДФИ. Попитах го дали според него е нормално директорът на АДФИ да ми казва, че сексът върви със заеманата от мен позиция. На Георги Йорданов му беше смешно. Каза ми, че ще говори с Начев.

Имаше си промяна след това обещание?

Не знам що за разговор е бил проведен, но резултатът беше налице – по предложение на Георги Начев, съгласувано с Владислав Горанов, бях освободена. На всички им е било смешно. Колко съм била наивна да смятам, че на Начев ще бъде потърсена отговорност от тези, чиито познати и приятели Начев назначаваше на работа – дъщерята на учителката на едно от децата на Йорданов от детската градина, дамата от абитурентския бал на Горанов, съученичка на Горанов от математическата гимназия в Плевен. Колко полезно е да назначаваш роднини и приятели на хора с власт. С такива назначения Начев си е осигурил подкрепата и на ръководството на МВР и на ръководството на ДАР, и на ръководството на ДАНС.

Но през последните години  прокуратурата се наложи като тотален господар на човешките съдби.  

Подкрепата на Прокуратурата си я е осигурил още преди назначаването му. Трябвало е да бъде одобрен за поста директор на АДФИ от самия Главен прокурор и за малко да се издъни. Начев започнал да му говори на „ти“. Лошо го е гледал Цацаров, но добре го е преценил и е дал своята благословия. А аз продължавам да се чудя с какъв ли аргумент е обосновано предложението за моето освобождаване. Дали пък не е  „Не е съгласна да бъде тормозена и насилвана?“, „Няма роднини на ръководни постове, пък и говори на „Вие.“

Вие сте помагали на ДАНС, ни бяхте казали в предишен наш разговор. Не ги ли потърсихте за подкрепа?  

Уведомих за случващото се и бившия началник на Начев от ДАНС – Емил Захариев. Поисках да се видим, защото от Начев знаех, че „моята папка“, каквото и да означава това, е при Захариев. Мълчание. И неговата жена работи в АДФИ, назначена от Начев. Отделно от това написах и подадох три сигнала до министъра на финансите Владислав Горанов, два до министър-председателя Бойко Борисов с искане да бъде извършена проверка по случая. Отговорите от министерството на финансите бяха, че не виждали основания за проверка, не можели да се бъркат в решенията на Начев. Слепи и безпомощни. Отговорите от министър-председателя, подписани от началника на неговия кабинет Румяна Бъчварова, бяха в духа на отговорите от министерството на финансите. На първото искане за извършване на обективна и безпристрастна проверка ми бе казано да се обърна към инспектората на министерството на финансите, при условие, че самата аз бях написала, че вече съм подала сигнал до там. Това е като да те карат да се въртиш в порочен кръг.

На вторият сигнал, с който им изпратих двете интервюта, дадени от мен за Фрог нюз, получих писмо, с което от мен се изисква предоставянето на документи, които забележете- вече съм предоставила на началника на кабинета на министъра на финансите. Румяна Бъчварова иска от мен и да посоча „конкретни действия или бездействия на административните органи, които считам, че са извършени незаконосъобразно или неправилно, за да бъде направена преценка дали и кой орган да извърши съответната проверка. Не можах да разбера – искат аз да им свърша работата, а те да си вземат заплатите? Не можах да разбера – до сега ме пращаха да сигнализирам инспектората на министъра на финансите, а сега не могат да направят преценка дали и кой орган да извърши съответната проверка.

 Изглежда като ситуация без изход.

Реших все пак, като жест на сътрудничество, а не за да улесня служителите на ръководената от Борисов администрация в усилията им да направят преценка, отново да изпратя копие на интервютата, но този път  с подчертани с маркер пасажи, в които, според мен, се съдържа информация, достатъчна за възлагане на проверка, каквато вече ми е ясно, че няма да бъде  направена, а направена от инспектората на Министерския съвет или от инспектората към министъра на финансите ще е безсмислена, поради невъзможността същата да бъде извършена обективно и безпристрастно. Написах на министър-председателя, че се считам за достатъчно грамотна и познаваща законите и не му изпращам сигнали на лотариен принцип. Написах, че не разбирам какво очакват да прочетат неговите служители, за да предприемат нещо? Може би, че съм изнасилена, изкормена и изхвърлена в морето? Написах, че през далечната 2002 г. самият Борисов е казал „кратуни са корумпираните чиновници“ и е обяснил към кои точно чиновници е бил насочен неговия гняв – „корумпираните, бюрократите, бездушните държавни чиновници, които по всякакъв начин затрудняват живота на хората и частния бизнес“. Написах, че моят гняв също е насочен към точно тези чиновници.

Оставам с усещането, че след описания от Вас ад в АДФИ, сте превърнали живота си в писане на писма и сигнали, с надежда за помощ отнякъде?

Не е само това. В началото на месец октомври подадох искова молба по закона за защита от дискриминация. Вече два месеца исковата молба е при съдия-докладчик. Може би след няколко години ще има и решение. А до тогава? Подадох сигнал до омбудсмана Мая Манолова. Тя помоли Владислав Горанов за становище и проверка по случая , както и  да й бъде предоставена докладната записка, с която директорът на АДФИ е предложил на министъра на финансите освобождаването ми. Горанов не само й отказа, но малко след това внесе в Народното събрание предложение да бъде отнето правото на омбудсмана на охрана и автомобил от НСО. Може и с друго г-жа Манолова да е ядосала Горанов, нали? Нещо много по-значимо, например. Ако обаче аз съм причината, тогава действието е достойно за съжаление. Народните представители гласуваха предложението на министъра на финансите, с което вдигнаха рейтинга на Мая Манолова, а на българските граждани показаха какво се случва с някой, който си позволява да защитава техните права, нищо че това е негово конституционно задължение.

Написах писмо до вицепрезидента Илияна Йотова с молба да ангажира общественото мнение по въпроса за нарушаването на правата на жените в страната ни и така да предотврати случаи на недопустимото и безнаказаното им потъпкване. Нямам отговор. Подадох сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, които са извършили проверка в АДФИ и са установили някакви нарушения. Задължили са директора на АДФИ да ми предостави до 04.12.2018 г. един и половина от общо седем от поисканите от мен от АДФИ документа, свързани с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото ми правоотношение. Отговорът на ИА ГИТ до мен не съдържаше мотиви защо не са задължили АДФИ да ми представи всичките седем документа, поради което написах ново искане до тях. С новия отговор от ИА ГИТ ме информираха, че мога да потърся правата си в съда, т.е. те нищо не могат да направят. А документите, за които има задължително предписание да ми бъдат предоставени, все още не са ми предоставени от АДФИ.

В края на месец август изпратих писмо до председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Димитър Георгиев с молба да ми бъде предоставен достъп до отнасящи се до мен лични данни, обработвани в информационните фондове на ДАНС, както и определена информация, необходима ми за защита на правата ми. До настоящия момент не съм получила отговор.

През месец ноември депозирах молба до председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков с искане за установяване дали спрямо мен са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства. Очаквам отговор. Писах и до неправителствени организации – Български хелзинкски комитет,  Български Адвокати за Правата на Човека, сдружение „Жените в ядрената индустрия – България“, в което членувам.

Поне оттам не Ви ли подадоха ръка?

Оказа се, че все не покривам някой от критериите, за да ми бъде оказана подкрепа – не съм от малцинствена група, не било свързано с професионалната ми реализация, не съм окована и не съм в ареста.   Слушах внимателно дебатите за насилието, които се водят напоследък. Патосът, с който говорят емблематични представителки на управляващата партия ГЕРБ е покъртителен.  През февруари 2010 г. от жени ГЕРБ беше организирана кръгла маса „Заедно против насилието“. Повече от 8 години по-късно не само не е предприето нещо смислено и работещо, но даже за 2017 г. не се осигурява и нужното финансиране, въпреки записаното в закона за защита от домашно насилие. През месец юли 2015  Цецка Цачева заявява пред участниците в кръгла маса на тема „Ние даваме своя глас срещу насилието”, че „само общите усилия на цялото общество, както и липсата на търпимост, могат да доведат до резултат в борбата срещу различните прояви на насилие.“. През 2018 г. виждам единствено търпимост от страна на сегашния министър на правосъдието към различни прояви на насилие.  Участвах в мероприятия, организирани в защита на пострадали от насилие. Силно ме възмути реакцията на една „защитничка“, работеща за фондация „Асоциация Анимус“, когато я помолих за визитка.  Жената ми каза, че не носи визитки и да намеря телефон за контакти на сайта на фондацията. Обясних, че се интересувам от случаи на насилие срещу жени и това е причината да искам да разговаряме. Въпросната жена ме погледна и ми каза „Приятна вечер“.  А насилието продължава. И институционалното, и от страна на Начев.

Информирахме читателите ни, че след като огласихме  вашата история,  частен съдебен изпълнител запорира банковите Ви сметки за отдавна платени такси. Какво се случи?

Банката преведе пари от моя сметка на ЧСИ, преди дори да съм получила дори покана за доброволно плащане и без изобщо да ме уведоми. Съдът не бърза. Получавам странни обаждания, като това от лице, представящо се за заместник-председателя на Сметната палата – Тошко Тодоров. Начев и негови приближени, като назначеният от него за директор на правната дирекция на АДФИ и негов приятел от Плевен Пламен Тодоров, ме следят в социалните мрежи.

Това притеснява ли ви?

Да, защото много добре разбирам какво послание ми изпращат:  „знам къде си, внимавай, следя те и по всяко време мога да се намеся в живота ти“. И това насилие дава своите резултати…По време на протестите срещу насилието, често се чува лозунгът „Не си сама!“. Да, да, ама не. Сама си! И не само няма да бъдеш защитена, а ще бъдеш още повече смачкана. Ще бъдеш и институционално насилена, за да си знаеш мястото. Ще бъдеш разболяна. Това се случва с жертвата. И се прави показно – за назидание на всички, които в някакъв момент им писва и отказват повече да бъдат жертви. А насилникът… може и да получи наказание … някога… след като е насилил и други, така както е насилвал и теб, така както е насилвал и други преди теб. А насилникът… може и да получи награда… насилниците се подкрепят. Страшното е, че днес насилват „свои“, а не „чужди“. И така ще бъде, докато не осъзнаем, че сме народ, а не мърша.