Не съм оптимист за бъдещето на България. Заради хората. Страшни егоисти и индивидуалисти.

Не можем да се обединяваме, мразим успелия. Това заяви в предаването „Тази събота и неделя“ бТВ д-р Константин Тренчев, бивш лидер на КТ „Подкрепа“.

Няма много основания за оптимизъм. Медиците, които тия дни се разбунтуваха, са благородни и много измъчени хора. Познавам страшно добре социалните проблеми. Те са големи и стават още по-големи, а все не се намират решения. Ние сме безкрайни индивидуалисти – до разрушителност. Силата на обединението винаги надделява, но не я владеем. Спасителят е казал: двама са по-добре от един. Ако единия не успее, другият ще помогне. Ние като нация не можем да се обединяваме. Невероятна омраза към всеки нещо е успял, който умее нещо. Искаш да го смъкнеш, да го стъпчеш, а не да направиш и ти нещо. Ние сме невярващи хора. Ние сме недокръстени езичници. Как да успеем?

По-младите се поослушат и хайде навън. Шимон Перес казва, че евреи са тези, чиито деца и внуци ще живеят в Израел. Това важи и за българите, но тези дето се раждат навън дори вече не знаят български. Не вярвам да се върнат…

Плаши ме, че ние нямаме ясна идея, какво искаме да направим. Всеки е недоволен, но нямаме идея, която да обедини повечето българи. Няма визия за общност. Силите ни се разпиляват, резултатът е никакъв. Чуват се гласове, че тук ще стане фашизъм, или комунизъм. Няма да стане, защото нямаме нито фашисти, нито комунисти… Няма идеология и идеи, за които някога хора са умирали, дори да не са правилни.

Все имитираме чужди модели. Много българи са обожавали турския модел. Добре им е било, кротвали са. Те са били недоволни, че сме се освободили. Когато са намерили труповете на Панайот Волов и Икономов в Янтра, намерил ги един овчар. Извлачил ги, пребъркал ги, взел знамето, което било на единия на кръста и с други завлекли труповете на мегдана в селото, да ги подритват и заплюват, да ги псуват, че са нарушили рахатя на Мехмед бей. Представяте ли си?! Тия същите една година по-късно танцували на руския император. Моми и други танцували, има снимки.

Затова съм настроен песимистично.

После избираме съветския революционен модел. Сега пък англо-саксонския модел. Без да си даваме сметка, че тези модели са в други страни, при други обстоятелства, при други религии дори. Сега ще ставаме американци, но без да имаме парите на американците… Все на някого да целуваме ръка, да наподобяваме нещо…

Не, не са ме опустошили политиците. Но натиска им… Над 95% от политиците са изпечени мошеници. Целта им е само пари и нищо друго не ги интересува. Сърдят се, ако им се наложи нещо да свършат. Познавам ги. Дори не ги е срам, защото срам изпитват почтените хора.

Големите ми надежди свършиха при Симеон.

Имаше мечта у населението да се обърне системата, както беше в началото на 90-те… Не стана. Много бързо усетиха някои, че в политиката могат да се правят пари.

Познавам Борисов отдавна. Не виждам никакъв смисъл да го коментирам. Не че ме е страх – неми пука за нищо. Но Бойко Борисов е човек, за когото отношение трябва да вземат българите. Защото последиците от него са за техните глави.

Сега се занимавам с т.нар. „студент ток“. Това е безопасния ток, който не те удря дори във водна среда. Искам да си изживея колкото ми е дадено смислено и в хигиена.

Причината да се оттегля от активна дейност не са толкова политиците, а хората. Беше 2014 г. Трябваше да се съкращават над 1200 души в БДЖ. Събрали се там и ме викат. Отивам при тях. Говорят, вълнуват се. Накрая викат да отивам при Борисов и да решаваме работата. Казах им че има и други начини. Вместо да се съкратят, да се назначат нови 1200 души. Трябва само да спрем влаковете за три дни и да легнем на релсите. Казах им, че съм готов да легна, да легнат и те до мен. От 120 души, които се бяха събрали, не помръдна нито един! Това е. Лекари, сестри, други отрасли… Могат да разтърсят тая държава из основи. Но всеки се примирява с нещо свое си, нещо лично.

Без елементарна солидарност не става. Един по един – до един… Както каза един познат: Ще останат пенсионери, цигани и юристи… Много юристи, много нещо… 54 факултета, половината селски. Къде го оптимизма?…

В ХХI век се допусна родилка да си отиде от този свят поради неизлекувана двустранна бронхопневмония!

Майката на две момиченца и едно новородено момченце (18.01.19г) Рени Андреева няма да може да отгледа невръстните си рожби – съдба или лекарска небрежност…Как и кой ще поеме вината и на чия съвест…също не се знае. Вчера младата жена пое по вечния си път твърде рано и за нея, и за отрочетата й.

Рени издъхна в отделението по хирургия в УМБАЛ “Канев”, където бе преместена след раждането на момченцето ѝ.

Потърсила е помощ още преди празниците, даден й е антибиотик и е изпратена вкъщи! Какво да се прави…”съдба”..”случва се”…”понякога и “лекарите” не могат да помогнат”.

И все пак не мога да си представя по-голяма трагедия от това медицински лица да не знаят как да помогнат на съпругата ти, да е на командно дишане и след разправии да викнат лекар от Плевен, …но било късно вече, а новоредният Георги да не се изписва от болницата, защото трябва да изчака погребението на мама…Той, както и другите две ангелчета (на 2г. и на 4г.) няма да усетят майчина милувка!

Не искам да съм на мястото на този баща – как ще обясни къде е мама, как ще ги отгледа и колко силен трябва да е … заради кого?

После искайте да се раждат българчета и да остават в България!

Трагедията на това разбито семейство е пълна – погребение и изписване на новородено.

Звучи като кошмар, но е истина…

За жалост!

Стела А.

Бях на 35 г., тежах 140 кг, имах хипертония, бях в преддиабетно състояние и кръвните ми изследвания бяха стряскащи. Задушавах се, краката ме боляха, страдах от разширени вени. Чаках да ми се роди дете, а бях толкова зле, че всеки момент нещо можеше да ме убие.

Такъв е животът на Атанас Узунов преди 4 години – низ от посещения при доктори. “Всички ми казваха да отслабна, но не казваха как. Тези, които твърдяха, че знаят какво да правя, после ми се караха, че не спазвам точно предписанията им и затова не успявам. Лутането беше жестоко и нямаше резултат. Сутрин се будех с кръвно 180/100 и не можех да повярвам, че е толкова високо, затова го мерех по 3-4 пъти. Исках да е сън, ама не беше. Чувствах постоянна и силна тежест, която обясняваха с жлъчката, но се оказа омазнен черен дроб.”

Атанас Узунов решава, че след като никой не успява да му помогне, трябва да се спаси сам. ”Реших, че някъде по света има хора, които са го направили. И ги намерих. Изчетох теориите на Уилям Дейвис, Джейсън Фънг, Тим Ноукс, Дейвид Пърлмътър и други, изгледах безброй видеа за високомазнинното и нисковъглехидратното хранене, за периодичното гладуване, което лекува. И от цялата тази огромна информация сглобих свой режим – хранене с малко въглехидрати и с повечко естествени мазнини, вкарах рибните дни, махнах закуската, въведох гладуване. Изхвърлих от вкъщи всичко вредно – брашно, олио, захар, макарони, спагети. Бях ядосан, защото осъзнавах, че съм давал пари за отрова. Започнах да свалям килограми и продължих да чета. Здравето ми започна да се подобрява всеки ден. Разбрах, че не съм ленивец – както ме обвиняваха, като казваха, че съм пълен, защото не спортувам. Това не е вярно! Всички пълни хора са заблудени и ядат храна, която ги кара да дебелеят и която е вредна за здравето им!”, категоричен е Атанас Узунов.

Според него е самоубийство да караш човек, който тежи 120-130 кг, че и повече, да бяга. “Аз го правих всяка сутрин в продължение на 4 месеца и се чувствах много зле. Когато толкова пълен човек тича, състоянието му се влошава, понеже натоварва сърцето и костите”, категоричен е Узунов.

Без да спортува, за две години той отслабва със 70 кг. Хората от обкръжението му са впечатлени. След като се отървава от половината си тегло, започва да спортува активно и в момента прилича на фитнес модел. За съвет към него се обръща приятел, който впоследствие отслабва с 60 кг, а съпругата му се вталява с цели 45 кг. Постепенно кръгът от спазващи режима на Атанас Узунов се увеличава и в момента неговата фейсбук група “ОРИГИНАЛ – ОТСЛАБВАЙ И БЪДИ ЗДРАВ С МЕН – АТАНАС УЗУНОВ” наброява повече от 250 000 членове.

Режимът представлява намалена консумация на въглехидрати за сметка на по-голямо количество естествени мазнини. Включва консумирането на месо, риба, млечни продукти и много зеленчуци. Предпочитат се червените плодове – ягоди, малини, къпини, боровинки, от време на време ябълки. Изключени са захарта, високовъглехидратните храни, като паста и хляб, много сладките плодове