Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.

И така ден, след ден до УВО….

Нека всеки,който желае да разкаже къде и кога е бил в казармата.Така може да откриете стари другари от незабравимата за поколения българи казарма.

А онези поделения във Странджа? Как цинтите се впиваха в плътта! Как стръвно гълтахме казармената манджа!

Очакваха ни старите войници като в опашките за топъл хляб.Нареждаха ни локвите да пресушаваме с лъжици. С нас правеха това, което правили са с тях.

До кръста голи виззарядките пробягвахме до десет километра…Ти помниш ли? Спомни си, мили дядка! И престани осополен да креташ!

По бронята на танка се залепяхме като вендузи по гърба на монахиня.По куполите плъзгахме подметките.Ах, зимата тогава беше зи.С гъбини се въртяха офицерите.Пести снарядите! – нареждаха.

Те, звездораменните цербери,за уволение убиваха надеждата.Отиваш в отпуска след осемнайсет месеца.Заплатата ни беше 10 лева.

Тежеше загорялото ни семе…Но никога не бяхме вече ревльовци!

На 85-годишна възраст в дома си в Лондон е починал британскеият писател В.С. Найпол, съобщава британските медии, цитирани от БГНЕС и Нова телевизия.

Найпол е лауреат на нобеловата награда за литуратура за 2001 г.

Според информацията, писателят е починал, заобиколен от близките си, като смъртта му е била потвърдена от съпругата му, лейди Найпол.

Сър Видиядхар Сураджпрасад Найпол, роден в Тринидад на 17 август 1932 г. в семейство на индийски емигранти. Носител е на наградата „Букър“ от 1971 г., удостоен с рицарски сан от кралица Елизабет през 1990 г., автор на романите „Завой на реката“, „Дом за мистър Бисвас“, „Половин живот“.