Нашенско
Всички се молим за Боян Петров, но знаете ли изобщо какво е направил той?! Ето го (Видео)

Всички се молим за Боян Петров, но знаете ли изобщо какво е направил той?! Ето го (Видео)
В следващите минути ще стане дума за един човек, чийто храм винаги са били снежните висини. Алпинистът Боян Петров.
Заедно с режисьора Жоро Торнев направиха един уникален филм – 3Х8000. Ще надникнем поне малко в света на тази безразсъдна (опияняваща) лудост, наречена алпинизъм.
Кой е Боян:
Боян Петров е български зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, работещ в Националния природонаучен музей при БАН в София.[1] Към момента той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10.[2] Също така има най-много първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 (Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу)
Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София в семейство на работещ в куклен театър баща и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от планината и дивата природа от дете.[3] Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. като магистър със специалност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, понастоящем в Отдел Безгръбначни животни.
Областите на научните му изследвания са прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна, както и фауна на високите планини по света. Бил е координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към Национален природонаучен музей. Автор е на десетки експертни оценки, становища, инструкции, рецензии, отчети, научни и научно-популярни публикации и пътеписи.
Работи като оценител на проекти в областта на биологичното разнообразие, управление и проучване на защитени територии и консултант на държавни институции, неправителствени организации, популярни списания и онлайн издания.[4] Активно участва в кампании в подкрепа на опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България.
Семеен, има две деца, Тея и Явор.
На два пъти боледува от рак и успява да се излекува.[8] От 2000 г. има инсулинозависим диабет тип 1.[9] През 2008 г. при катерене в Алпите пада и чупи крак.[10] На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пропада в ледниковацепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти.[11] През 2013 г. претърпява катастрофа с мотор и получава ново счупване на крак.[12] Въпреки това на следващата година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крайник.
[13] След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза, губи съзнание и успява да се възстанови с помощта на полски алпинисти.
[14][15] Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му помагат бързо да се върне към нормално състояние.[16]
На 23 август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и бива хоспитализиран във Военномедицинска академия в София в тежко състояние с опасност за живота.[17][18] В началото на ноември 2016 г. прави първия си лек преход след катастрофата, а в началото на декември подновява тренировъчните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша.
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно7 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско7 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!