Нашенско
Владо Стоянов със смразяващо разкритие: Лекарите му съобщили, че…
Докторът в Румъния нямаше вярно решение при първата операция, последваха още четири в Испания! Моят случай е много рядък, да не кажа, че е единственият подобен в историята
На 21 март 2017 година Владислав Стоянов се контузи тежко по време на тренировка на националния отбор преди световната квалификация с Холандия. Вратарят на Лудогорец скъса патерално сухожилие на лявото коляно, заради което бе опериран спешно в Букурещ. Впоследствие травмата се усложни и Стоянов претърпя още четири хирургически интервенции в клиника в Барселона.
Наскоро възстановяването на Владислав Стоянов в Испания приключи и той вече е в Разград. Ежедневно вратарят е подложен на специална рехабилитация в новия медициски център на клубната база и очаква с нетърпение деня, в който ще започне тренировки.
В откровено интервю за клубния сайт Владислав Стоянов сподели кога очаква да се върне на терена, как протича възстановяването му и какво очаква от битката за титлата.
– Владо, приключи последният етап от възстановяването ти в Испания. Какво е състоянието ти към момента и може ли да се каже, че травмата вече е напълно овладяна?
– Приключихме още един етап от възстановяването. Последната интервенция бе януари тази година. Засега всичко е наред. Всички изследвания, всички показатели наистина са много добри. Самите доктори и физиотерапевти не очакваха толкова добри резултати. Да се надяваме, че възстановяването ще продължава така и занапред.
– Всички се питат кога Владислав Стоянов ще започне тренировки и кога ще го видим отново на терена?
– На този въпрос не може да отговори никой. Дори докторите. Моят случай е много рядък. Да не кажа, че е единственият подобен случай в историята. Никой не може да каже крайни срокове. Ние обаче сме си поставили цели. Ако всичко върви нормално, ако всичко се развива в правилната посока, може би до два месеца ще започна да тичам и лека полека да навлизам в лятната подготовка с отбора.
– Това означава, че за мачовете през новия сезон можеш да бъдеш на линия?
– Надявам се. Това сме си го поставили за цел с докторите и физиотерапевтите. Искам през новия сезон да бъда на терена.
– Точно година след контузията стана ли напълно ясно каква е причината за усложненията, довели до серията медицински интервенции в Испания?
– Първо, получи се една болнична инфекция, която реално може да се случи навсякъде. По-големият проблем бяха неправилните действия на доктора в Румъния, който ме оперира. Получи се серия от грешки. Излезе така, че докторът нямаше вярно решение. Оттам се стигда до тази мъка, която ме принуди да замина за Испания и да се подложа на серия операции.
– Какво предстои оттук нататък? Как ще продължи възстановяването ти?
– Първият етап от възстановяването бе в Испания. Трябваше да се раздвижи кракът. В момента вече е почти раздвижен. Естествено, има още да правим флексии. Сега с физиотерапевтите в Лудогорец, които са във връзка с колегите си в Испания, сме направили програма, по която ще работя. Ще ходя до Испания през две, три седмици за контролни прегледи. Според това как реагира коляното ще се вземе решение дали да се увеличават или да се намаляват натоварванията.

– Кой бе най-тежкият период за теб през последната година?
– То не са един и два моментите. Може би след първата почистваща операция и серията антибиотици да разбера, че де факто нищо не сме свършили, а нещата са станали доста по-зле. Най-тежкият момент беше след първата операция, когато просто трябваше кракът ми да бъде спасен. Не ставаше въобще въпрос за спорт. Лекарите ми казаха в прав текст: „Момче, в момента трябва да ти отрежем крака“. Това бе най-тежкият момент. След операциите имаше лечение със серия антибиотици. Въпросът беше дали ще може да се овладее инфекцията, дали костта ще успее да се изчисти от бактериите. През тези два, три месеца, въпреки антибиотиците, нямаше пълна гаранция, че ще се справим с инфекцията. Това бе най-шоковият и най-трудният период за мен.
– Когато чу тези ужасяващи неща от лекарите какво ти мина през ума? Вярваше ли, че наистина може да се случи или бе убеден, че един ден отново ще играеш футбол?
– Няма как да не ти мине през ума, че може вече да не играеш, след като ти го казват топ-специалисти. Още първия ден докторите, които се грижиха за мен ми казаха, че най-важното е да съм здрав в главата. И да съм позитивен. Обясниха ми, че дори да направят всичко, както трябва, ако не мисля позитивно, няма шанс да се оправя. Мога да кажа, че от първия ден бях позитивен и знаех, че отново ще имам шанс да играя. Превърнах се в легенда в тази болница. Сега си говорим с докторите, че такъв позитивен и здрав психически пациент като мен не са имали. Клиниката в Барселона е на топ ниво. В нея идват абсолютно всички именити спортисти. Наскоро там бе Мангала от Манчестър Сити който сега играе в Евертън. Също и Менди от Манчестър Сити, който се води за най-скъпия защитник в света. Кедира от Ювентус също е идвал. Клиниката наистина е много добра.

– Как минаваше един твой ден в клиниката?
– Аз си го бях направил като лагер. След като излекувахме инфекцията, сутрин ходих на физиотерапия, която продължаваше два часа, два часа и половина. Следваше почивка, а след обяд отново физиотерапия. И така всеки ден.
– Кой е човекът, който ти помогна най-много през този период?
– Естествено жена ми. Тя винаги бе до мен. Подкрепяше ме. Беше трудно и за нея, но никога не падна духом. Поне не пред мен. Носеше ми позитивни емоции. Но съм благодарен и на други хора. На приятели. На цялото ръководство на Лудогорец, които непрестанно ми звъняха. Да не кажа ежедневно. Чувах се с хора от клуба. Постоянно се интересуваха как се чувствам, как върви възстановяването. Питаха ме имам ли нужда от нещо, какво трябва да се направи и т.н. В това отношение ръководството на Лудогорец ми помогна много, защото е много важно да усещаш подкрепа от клуба и хората, с които работиш. Не на последно място бих искал да благодаря на ръководството на БФС, което също ми оказа сериозна подкрепа.
– Труден ли е животът извън терена?
– Естествено. За всеки спортист най-лошото нещо е контузията. В моя случай няма какво да се направи. Времето назад не мога да върна. Гледам напред. Гледам как да се възстановя напълно, да съм здрав и да се завърна на терена.
– Лудогорец води битка с ЦСКА за титлата? Вярваш ли, че тимът ще стане за седми пореден път шампион?
– Тази година определено битката за титлата е по-завързана. ЦСКА направи отбор. Запазиха си футболистите. Надградиха с нови попълнения. Левски също направи мащабна селекция и назначи опитен треньор. Берое показва постоянство и играе доста добре. Наистина първенството тази година е доста по-интересно. Аз обаче смятам, че Лудогорец е над другите отбори. И като индивидуалности, и като тим. Вярвам, че в оставащите мачове до края на сезона Лудогорец ще покаже това, което може и ще спечели за седми пореден път титлата. Няма да бъде лесно, но ще сме шампиони.
– Кой ще бъде решаващият фактор за крайния успех в оставащите девет мача от първата шестица?
– Решаващият фактор ще бъде кой ще има по-здрави нерви в двата директни двубоя в Разград и София. Ще има доста голям заряд. Ще бъде игра на принципа кой кого ще излъже. Който е по-хладнокръвен ще успее.
– Какво искаш да кажеш на феновете на Лудогорец, които чакат да се върнеш по-скоро?
– Благодаря им. Най-голямото признание за един спортист е уважението и обичта на феновете. Нека продължават да подкрепят отбора, както са го правили винаги. Дори на моменти да има някакво лъкатушене. Тяхната подкрепа помага на нас, футболистите. Аз ще се опитам да направя така, че да ме видят по-скоро на терена. Ще се постарая да ги радвам.
/БЛИЦ
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско8 години agoДънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско7 години agoБГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско8 години agoРЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско7 години agoПремиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно8 години agoТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско7 години agoЖена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско8 години agoВелико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!
-
Нашенско7 години agoФолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител

.jpg)